Развитие на детската комуникативна способност

 

Всяко дете наследява от родителите си способността за говор не като някаква оавтоматично проявяваща се способност, а само като определено общо предразположение. За да може това предразположение да се реализира новороденото трябва да живее и расте сред хора, които говорят на един или друг език.

Първите викове, които се изтърсват от говорните органи на детето, когато то при раждането си поема дъх и се потапя в новата си жизнена среда, както и всичките му гласови прояви дълго време след раждането са чисто рефлексивни реакции на едни или други дразнители.

 

През първия месец

През пъевия месец звуковете са по-слаби и доста еднообразни, понеже се образуват само от притварянето на устата и нямат нищо общо с човешките гласни, въпреки че приличат донякаде на звук „А“ или на широко „Е“

 

През втория месец

През първия месец детето започва да гука, тоест да издава гърлени звуци, наподобяващи звуковоете „Г“, „К“, „Х“, който през третия месец стават по-ясни. Отначало детето издава тези звукове като реакция на въздействия от въздействия от страна на възрастните, а след това и когато е само, особено когато изпитва удоволствие от това, че се е наспало, че е нахранено и подсушено. Най-силно и продължително е гукането през четвъртия и петия месец.

 

Постепенно гукането почва да се измества от тъй наречения „лепет“

През шестия и седмия месец детето започва да произнася огромен брой различни звукове, сред които на преден план излизат вече често произнасяните истнени съгласни Б, Л, В, М и езичните Г, Т, Л. Особено важно за тази фаза е обстоятелството, че детето не само може да изговаря тези звукове, но и започва, като резултат от слушането да образува сричкови съчетания, като МА-МА-МА, ДА-ДА-ДА и други. Някои родители погрешно смятат, че детето им в тези случаи вече образува и употребява думите „МАМА“, „БАБА“ и други. Образуваните от детето срички още не се свързват с никакъв смисъл и затова по същество нямат нищо общо със сходни или съвпадащи с тях думи. Когато говорят на детето, тези, които се грижат за него, нерядко му показват предмети и лица като ги назовава. Детето слуша и повтаря, най-често в доста изменен вид, но постепенно започва да ги свързва с обозначаваните от тях предмети и лица. Това става най-рано през деветия месец, а най-често през единайстия или дванайстия.

 

В началото на втората година  детето вече може да изговаря между 4-5 до 10 думи.

 

В края на второто шестмесечие

В края на второто шестмесечие от втората си година, когато детето вече може да ходи добре, то бързо опознава околните предмети и с помощта на възрастните научава техните имена. В резултат на това броя на думите, с които си служи, се увеличава многократно – към края на втората година те са около 300 – 400. Още в началото на това шестмесечие детето започва да свързва в едно изречение отначало две, а скоро след това и повече думи без обаче да подчинява това свързване на определени усвоени граматически правила.

 

Към края на третата година

Към края на третата година, когато детето знае вече около 1000 думи, привършва в основни линии и формирането на всички граматически критерии (род, число, определителен член и при имената и местоименията време, число, лице). Обаче пълното усвояване на изменяемите думи с всичките им особености и тънкости продължава дълго време след този период, до края на петата или до края на седмата година, когато детето владее вече около 3 хиляди думи.

Въпреки изнесените данни трябва да се има предвид, че развитието на всяко дете е строго индивидуален процес, който протича с различни темпове и специфика.