Важно за родителите

Над какво е необходимо да се обърне внимание!!!

Развитието на говорът е строго индивидуално при всяко дете, но ако вашето дете дълго време употребява едни и същи думи или няма такива до 3 годишна възраст, вашите притеснения са основателни. На този етап е задължително  да потърсите логопедична консултация.

При наличието на каквито и да било  притеснения, относно  езиково – говорното развитие на вашето дете  потърсете логопед . Всяка   терапия започната навреме, спомага за по-бързото преодоляване на даденото нарушение.

Аутизъм – Генерализираните разсройства на развитието са група разсройства характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен  стереотипен повтарящ се репертоар от интерес и дейности. В повечето случаи  поведението е абнормно още от раното детство. Тези разсройства понякога се съпътсват от общо когнитивен дефицит, но за да бъде диагностицирано генерализирано разстройство на развитието е необходимо наличието на поведенческа девиация, съотнесена към очакваното за възрастта поведение. Разсройството винаги се диагностицира на основата на поведенчески признаци, независимо от наличието или липсата на съпътсващи заболявания. Аутизмът като диагноза представлява сложна съвкупност от емоционални и поведенчески особености, най-ярки от които са емоционалната студенина, безразличието към света и другите активно бягство от контакти демонстративно и трайно затваряне в себе си. То е Нарушение на развитието възникнало прези 3-годишна възраст и проявяващо се в абнормен тип функциониране в три области:

• Социални взаимоотношения
• Комуникация
• Поведение

1. Към социалните интеракции

• понижен или липсващ социален интерес
• предпочитание да остане насаме
• липса на иминативни способности по отношение на действията на другите
• Липса на игрова дейност с другите
• липса на контакт „очи в очи”
• липса на емоционална реакция  при среща с познати
• не забелязва присъствието на другите

2. Комуникация

• не може да подържа диалог даже при добри речеви умения
• тежки нарушения в езиковота употреба
• ехолалична реч
• липса на символни жестове
• невъзможност за овладяване на личното местоимение в 1л. Ед.ч.
• нарушена невербална комуникация

3. Поведенчески нарушения

• двигателни стереотипи
• липса на спонтанност и инициативност
• особени хранителни навици
• неадекватни емоционални реакции
• агресивно и автоагресивно поведение

Данни от редица изследвания сочат, че ранната интервенция води до твърде позитивни резултати.

Аспергер синдром – в МКБ-10 синдромът на Аспергер е класифициран като подобен на аутизма, но без езикови и интелектуални нарушения. Такива индивиди проявяват изразена неловкост в общуването, като са или прекалено мълчаливи  или многословни и не отчитат ситуацията и интересите на партьора по общуване. Значително са нарушени невербалните средства за комуникация и координация на движенията. Налице  е неадекватна интонация, неправилно използване на местоимения, вербални стереотипи. Имат високи постижения в тясна област на интереси.

За да се диагностицира, синдромът на Аспергер е необходимо състоянието да съответсва на следните критерии:

• Отсъствие на клинично значимо изоставане в когнитивното и езиково развитие
• Качествено нарушение на социалното взаимодействие
• Необичайно интензивен изолиран интерес или ограничени поведенчески стереотипи и занятия
• Разсройството не съответства на критериите на други общи нарушения на развитието като шизофрения, реактивно разстройство на привързаността, обсесивно компулсивно разсройство.

Диференциалната диагноза се прави на основата на отсъствието на общо изоставане в речевото и езиково развитие характерно за аутизма. При Аспергер синдром индивидите по-добре разбират невербалната информация и по-добре използват интонацията за общуване.

Нещо павече за Синдрома ХАДВ – Хиперактивни обикновено наричаме много подвижни и активни деца, които често нарушават дисциплината и реда в дома си и в училище, тичат, катерят се, въртят се, постоянно говорят, постоянно се движат и стават неудържими. Обикновено те са импулсивни  и се отличават с полярни и бързо сменящи се настроения. Импулсивността се демонстрира като нетърпеливост, трудност в изчакването на реда си, често прекъсване, когато някои говори. В училище са дезорганизирани не внимават в час, не се задържат дълго време на едно място, стават често,  разхождат се отговарят преди да са чули добре въпроса.

Тези деца обикновено имат нормален или по-висок от средния интелект. Твърде често имат специфични способности –талантливи музиканти, добри спортисти и др.

Разнообразието от симптоми  при ХАДВ и непостянството в техните изяви са основна причина за трудностите при поставяне на диагнозата. Диагностичните критерии са твърде дискусионни, най-вече поради взаимното повлияване  и на отделните психологични процеси-например слабата концентрация на вниманието, неминуемо се отразява  на перцептивните процеси, които от своя страна влияят върху академичните постижения на ученика.

Хиперактивността и дефицитът на внимание често са свързани и поради  това широко се възприема терминът ХАДВ  или  Attention  Deficit and Hyperactivity  Disorder.